В случай на пандемия от COVID-19, груповият имунитет ще се развие, ако се позволи на цялото население да се зарази и с течение на времето да развие антитела и да се излекува. Въпреки това, основното безпокойство тук е, че населението с отслабена имунна система ще бъде по-уязвимо и предразположено към развитие на тежки симптоми на заболяването. Тази категория се отнася за по-възрастното население, особено тези с предшестващи заболявания. По този начин, в началните етапи на появата на болестта, най-добрият вариант е да се практикува социално дистанциране/карантина за защита на населението и забавяне на появата на болестта възможно най-много, докато разберем естеството и хода на болестта и до лекарството се предлага под формата на ваксина.
Но някои хора твърдят, че социалното дистанциране в крайна сметка не е добро, защото пречи на развитиетостадо имунитет".
Повече от 210 държави в света вече са заразени с новия коронавирус. Глобалната пандемия принуди нациите да се подложат Заключване и насърчаване социално дистанциране (хора, поддържащи дистанция от поне един метър един от друг) протоколи във всички обществени пространства, за да се забави разпространението на болестта. Тъй като не се вижда надеждно лечение и ваксина, това изглежда е най-добрият възможен вариант за борба с разпространението на болестта.
Колективният имунитет беше в новините наскоро поради пандемията от COVID-19, където различни експерти по света разработват стратегии за борба с болестта. Страните се борят с възможностите или да приемат социално дистанциране/карантина чрез прилагане на строго блокиране, при което хората са предотвратени от заразяване с болестта, като ги държат в изолация, доколкото е възможно, или им позволяват да се заразят с болестта и да развият колективен имунитет. Изборът на опция зависи от няколко фактора, които са пряко свързани с Covid-19 като тежестта на заболяването, инкубационното време на вируса и изчистването му от тялото, уязвимостта на вируса при различни климатични условия и косвени фактори като готовността на медицинската система да се справя и да се грижи за заразените лица, наличието на защитно оборудване за медицинския персонал и широката общественост и икономическата сила на страните.
В случай на пандемия от COVID-19, груповият имунитет ще се развие, ако се позволи на цялото население да се зарази и с течение на времето да развие антитела и да се излекува. Основното безпокойство тук обаче е, че населението с отслабена имунна система ще бъде по-уязвимо и предразположено към развитие на тежки симптоми на заболяването и в крайна сметка ще умре, тъй като няма да може да развие ефективни антитела. Тази категория се отнася за по-възрастното население, особено тези с предшестващи болестни състояния като рак, астма, диабет, сърдечни заболявания и т.н., които причиняват компрометиране на имунната система и правят хората по-уязвими. По този начин, в началните етапи на появата на болестта, най-добрият вариант е да се практикува социално дистанциране/карантина за защита на населението и забавяне на появата на болестта възможно най-много, докато разберем естеството и хода на болестта и до лекарството се предлага под формата на ваксина. По-важното е, че тази опция не само позволява на правителствата да спечелят време за разработване на медицинска инфраструктура и свързаните с нея принадлежности за ефективна борба с болестта, но също така да започнат изследвания за разработване на диагностични тестове и разработване на ваксини. Това е по-подходящо за развиващите се страни като Индия, които не притежават съответната медицинска инфраструктура и системи за справяне с такава пандемия. Негативната страна на това ще бъде огромното икономическо и психологическо източване на страните. Следователно е трудно да се избере коя опция да се приложи между социалното дистанциране и груповия имунитет.
Развитите страни, от друга страна, притежават желаната медицинска инфраструктура за справяне с такава пандемия и смятат, че развиването на групов имунитет би било по-добър вариант. Страни като Обединеното кралство и други в Европейския съюз позволиха на хората да се заразят с COVID-19, без да налагат социално дистанциране и да прилагат мерки за справяне с уязвимото население. Това доведе до огромен брой смъртни случаи, особено при по-възрастното население със съпътстващи заболявания, които доведоха до компрометирана имунна система, както е описано в параграф 4 по-горе. Където тези страни сгрешиха е, че не успяха да оценят факта, че притежават огромен процент от възрастното население и излагането им на такова заболяване би имало сериозни последствия. Тези страни продължиха напред с мисълта да защитят икономиката, без да разбират естеството и тежестта на болестта COVID-19 и погрешно пренебрегнаха демографското си разпределение на населението.
Индия, от друга страна, играеше на сигурно и приложи практиката на социално дистанциране, като приложи стриктно блокиране от самото начало, когато навлезе COVID-19, макар и с цената на икономически последици. Предимството на Индия беше, че природата и тежестта на болестта вече бяха известни въз основа на появата й в други страни и поуките, извлечени от грешките, извършени от развитите страни. Въпреки че Индия има демографско предимство, тъй като притежава по-голямата част от младото население спрямо възрастните хора, самият брой на възрастното население все още може да бъде еквивалентен на броя в развитите страни. По този начин Индия избра да защити цялото население заедно с уязвимите възрастни хора, като поддържа социално дистанциране чрез прилагане на строги блокировки. Това не само даде на Индия достатъчно време да разработи мерки за борба с COVID-19 по отношение на разработването на диагностични тестове, тестване на наличните лекарства срещу COVID-19 и оборудване на болниците, за да обслужват заразени случаи, но също така доведе до по-ниска смъртност.
С наличните в момента знания за COVID-19 Индия може да разработи подходящи стратегии занапред. Почти 80% от заразените лица (този процент определено се отнася за по-младата популация без никакви предшестващи заболявания) са асимптоматични, което означава, че са в състояние да се възстановят, но могат да предадат болестта на други. Скорошно проучване в Обединеното кралство разкри, че дори по-възрастното население (средна възраст 72 години) е в състояние да се възстанови от COVID-19, ако не притежава друго съществуващо заболяване, което компрометира имунната система. Индия вече може да очаква с нетърпение да облекчи блокирането поетапно, за да осигури непрекъснатост на живота и да позволи на хората бавно да развият колективен имунитет.
***
Автори: Харшит Бхасин
Възгледите и мненията, изразени на този уебсайт, са само тези на автора(ите) и други участници(и), ако има такива
