Нарастващите случаи на COVID-19 в Китай, САЩ и Япония, особено в Китай, предизвикаха тревога в целия свят, включително в Индия. Това повдига въпроса за твърде голямото разчитане на предположението за „абсолютна ефективност“ на успешната масова ваксинация, предприета в Индия и повечето страни по света.
Въпреки това точната природа на вируса (в геномно отношение), отговорен за настоящата ситуация в Китай, не е известна, нито истинската степен на смъртни случаи и хоспитализации, но излъчваните доклади рисуват мрачна картина, която може да има последици за останалия свят. .
Има хипотеза, че настоящият скок може да е първата от трите зимни вълни, свързани с масови пътувания преди и след празнуването на китайската Нова година на 22 януари 2023 г. (модел, напомнящ за ранната фаза на пандемията от COVID-19, наблюдавана през 2019 г. 2020 г.).
Мащабната програма за ваксиниране срещу COVID-19 в Китай показа, че около 92% хора са получили поне една доза. Цифрата за възрастните хора от възрастовата група над 80 години (които са по-уязвими) обаче е по-малко задоволителна при 77% (получили поне една доза), 66% (получили 2nd доза) и 41% (получени също бустер доза).
Другото нещо е типът ваксина, използвана за имунизация в Китай – Sinovac (известна още като CoronaVac), която, подобно на индийската Covaxin, е цяла инактивирана вирусна ваксина срещу COVID-19.
Третият атрибут зад фона на сегашния скок на случаите в Китай е тяхната стриктна политика за нулев COVID, която силно ограничи взаимодействието между хората, което задоволително ограничи скоростите на предаване на вируса и успя да запази броя на смъртните случаи до най-ниския (в сравнение с много тежки жертви в Индия по време на втората вълна), но в същото време почти нулевото взаимодействие също не е благоприятно за развитието на естествен колективен имунитет в населението и хората са оставени единствено на индуциран от ваксина активен имунитет, който може да е бил или по-слаб ефективен срещу всеки нов вариант и/или индуцираният имунитет просто е намалял с течение на времето.
От друга страна, в Индия, по силата на демокрацията (!), политиката за социално дистанциране и карантина не може да се прилага стриктно, което може да се каже, че е една от важните причини за големия брой смъртни случаи по време на втората вълна. Но някои взаимодействия между хората по това време също помогнаха да се създаде поне някакво ниво на групов имунитет сред населението. Това също може да се твърди, че отрицателният натиск за подбор е работил срещу тези, които са били генетично предразположени и са били елиминирани. По този начин може допълнително да се твърди, че индийското население сега има вид хибриден имунитет (комбинация от индуциран от ваксина активен имунитет и групов имунитет на населението).
Също така в Индия е използвана комбинация от видове ваксини – цял инактивиран вирус (Covaxin) и рекомбинантна ДНК в аденовирусен вектор (Covishield).
Ако настоящият скок в Китай се дължи на еволюцията и разпространението на някакъв нов вариант на нов коронавирус, който има висока инфекциозност и вирулентност, ще бъде известно само след като бъде завършено и публикувано секвенирането на генома. Ако се окаже, че ситуацията се дължи на нов вариант, срещу който настоящите ваксини са по-малко ефективни, тогава това ще наложи масово прилагане на бустерна доза от подходящ тип, особено на възрастни и уязвими хора.
***
