Предвид споделеното потекло и кръвни линии, общия език и навици и културни афинитети, пакистанците не са в състояние да се отделят от Индия и да създадат отделна собствена идентичност, която би могла да консолидира тяхната националност. Такива са и индийците като Сидху, на които им е трудно да приемат пакистанците като извънземни. Това е, което очевидно е отразено в „Мога да се свържа повече с пакистанците“. Вероятно Сидху оплакваше разделението и се надяваше, че някой ден Индия и Пакистан ще се съберат и ще се върнат към една нация, както винаги е било от хилядолетия.
''Може да общува повече с пакистанците, отколкото с хората в Тамил Наду'' казах Навджот Сингх Сидху, бивш играч на крикет и в момента министър в кабинета на Индия Състояние на Пенджаб наскоро, след като получи топло посрещане Пакистан по време на встъпването в длъжност на Имран Хан като министър-председател на Пакистан, на което той присъства като личен гост на Хан. Той говори за кастов афинитет, сходство в хранителните навици и говоримия език като фактор, отговорен за чувството му за връзка с Пакистан. Може би той е имал предвид афинитета си към хората, говорещи пенджаби, и тяхната култура от другата страна на границата, но със сигурност е предизвикал противоречия в Индия заради израза си на неспособност да се свърже със своите индийци в Тамил Наду.
Съвременните нации се основават на религия, раса, език, етническа принадлежност или дори идеология. Еднаквостта на хората обикновено прави една нация. Индия е разнообразна страна във всички тези измерения. През голяма част от историята Индия също не е била едно политическо образувание, но винаги е съществувала като нация, макар и в подсъзнателна форма в сърцата и умовете на хората. Исторически погледнато, Индия никога не се е определяла по отношение на еднаквостта на хората. От атеизма до санатанизма, дори индуизмът е конгломерат от множество разнообразни и противоречиви системи от вярвания. Никога не е имало една единствена система от вярвания, която може да обедини хората под формата на нация.
Очевидно Индия никога не е била страна на вярващи в една кодифицирана система. Вместо това индийците са били търсачи на истината (естеството на съществуването) и освобождението. В търсене на истината и свободата или освобождението от самсара, хората намериха единство, което хлабаво обедини различните хора. Вероятно това е невидимата обща нишка, която свързва индианците в продължение на хилядолетия. Вероятно това е изворът на „уважение към многообразието“, основният източник на индийския национализъм. Сидху изглежда е пропуснал да оцени това, за което трябва безусловно да се извини на своите граждани от юг.
Пакистанският национализъм, от друга страна, се основава на „еднаквостта“ на религията. Основателите на Пакистан излязоха с идеята, че мюсюлманите в Индия образуват отделна нация и историческите процеси водят до разделянето на Индия. Това в крайна сметка разделя индийските мюсюлмани на три части, като Индия все още остава дом на най-голям брой мюсюлмани. Религията не можа да задържи пакистанците заедно и Бангладеш беше създаден през 1971 г. Пакистанският национализъм днес се определя като антииндианизъм. Няма нищо, което да държи пакистанците заедно, освен тази негативна емоция на антииндианизма.
Предвид споделеното потекло и кръвни линии, общия език и навици и културни афинитети, пакистанците не са в състояние да се отделят от Индия и да създадат отделна собствена идентичност, която би могла да консолидира тяхната националност. Такива са и индийците като Сидху, на които им е трудно да приемат пакистанците като извънземни. Това е, което очевидно е отразено в „Мога да се свържа повече с пакистанците“. Вероятно Сидху оплакваше разделението и се надяваше, че някой ден Индия и Пакистан ще се съберат и ще се върнат към една нация, както винаги е било от хилядолетия. Това възможно ли е? Преди няколко години си спомням, че зададох този въпрос на Имран Хан на една от срещите в Chatham House и неговата незабавна реакция беше „ние сме водили четири войни с Индия“. Така че, не докато наративите и възприемането на историята и от двете страни не се сближат. Забележката на Сидху и боливудските филми като Bajrangi Bhaijaan може да са допринесли фактори.
***
Автор: Умеш Прасад
Авторът е възпитаник на Лондонското училище по икономика и бивш академик, базиран в Обединеното кралство.
Възгледите и мненията, изразени на този уебсайт, са само тези на автора(ите) и други сътрудници(и), ако има такива.
